От 1988 г. до 1993 г. Рамил е видял всички арменски дивачества, кръв хвърляйки от арменци със собствените си очи. Защото всичко това се ставало в годините младостта му. В това време баща му Сахиб бей е работил като помощник на главния лекар в икономическата работа в Централната болница в Джебраил, а майката му г-жа Нубар е работила в операцинната секция в болницата. Тъй като територията е била застрелена от арменците постоянно, Рамил трябваше да прекара повече от времето си с родителите. Той със собствените си очи е видял много хора, които нямат крака или главата, или хора с развалени очите. Имаше време, че през един ден 15-20 трупове, 20-30 ранени са били откарани в болница и разбира се всичко това е давал много лош ефект върху тийнейджъри му възраст на 15-16 години. Рамил има такива роднини, че дори в наши дни няма никаква новини от тях, че живи или мъртви. 

Геноцид на март (1918-1920)	Ходжалы трагедия (1992)
About 2 million Azerbaijanis and Turks were killed, wounded and driven from their homes by the Armenians. 57 Azerbaijani women with ears and noses cut off and with bellies torn open. There were cases when young women were nailed to the wall, the city hospital where 2000 people had found shelter was burned completely. More >>>	This is one of the most brutal crimes against humanity. 613 men killed (106 omen and 83 children), 1275 captured and 150 missing, 487 men crippled (76 of them under age), 8 families exterminated, 25 kids lost both parents, 130 kids lost one parent, 56 men killed after incredible tortures. More >>>